Управляващите искаха да имитират съдебна реформа, за да запазят притока на средства от европейски фондове
От идеята за реформа остана само компромис, който не е исторически. Той показа наличието на едно прокорупционно мнозинство в управлението ни, което е заинтересовано емблеми и знамена на съдебната система да бъдат хора като Ченалова, Янева, Цацаров, Колев
Противопоставянето между добро и зло продължава
Под тепето потърси адвокат Михаил Екимджиев за анализ на вчерашната ситуация в парламента около съдебната реформа, оставката на министър Христо Иванов и новият политически пасианс. С юриста, който е един от основните защитници на правата на човека у нас и председател на водещите неправителствени правозащитни организации, разговаря Иво Дернев.
Разочарован ли сте от това, което се случи в Народното събрание вчера?
Не, не съм разочарован, защото го очаквах. Ако трябва да направим асоциация с изкуството, бих избрал романа на Маркес- „Хроника на една предизвестена смърт”. Там, с всяка глава става ясно, че главният герой ще бъде убит и е само въпрос на време и начин. Така и в кратката история на мъртвородената ни съдебна реформа, с всяко следващо процедурно завъртане на темата около конституционните промени, се виждаше как истинската цел на мнозинството е реформата да бъде смачкана, изцедена, отложена. Или в обратна последователност- отложена, изцедена смачкана. До обезсмисляне. Сякаш се вадиха матрьошки една от друга, като първоначалният замисъл беше една наистина мащабна сериозна реформа. След това се стигна до така нареченият исторически компромис, около който се обединиха 181 народни представители и сложиха подписите под концепцията за съдебна реформа. И сега, вчера се видя, че и това няма да го бъде. Че няма да се извади и поредната още по-малка матрьошка, като така от идеята за реформа остана само компромисът, който не е исторически, който всъщност показва реалностите на политическия живот. А именно- наличието на едно прокорупционно мнозинство в управлението ни, което е заинтересовано емблеми и знамена на съдебната система да бъдат хора като Ченалова, Янева, Цацаров, Колев. Ако погледнете моите публични изяви по темата и пред вашата медия, от самото начало твърдя, че хората, от които зависи сбъдването на съдебната реформа, няма да допуснат тя да бъде истинска, съществена, тъй като това са представителите на ГЕРБ, ДПС, АБВ, които през последните десетилетия са моделирали съдебната система по свой образ и подобие. Поставили са там свои марионетки, свои протежета, свои аватари, свои троянски коне, и не биха се лишили от властовия и корупционен ресурс, който внедрените в съдебната система техни хора им носят. В случая дилемата беше за управляващите. Тук не слагам реформаторите, тъй като действително те като че ли имаха истинско намерение и желание за реформа. Другите, управляващите, искаха да имитират съдебна реформа, за да запазят притока на средства от европейски фондове, които пък да бъдат усвоявани пак от техни момчета и момичета, които да бъдат поставяни на подходящи позиции. Тези европейски средства биха секнали или биха били редуцирани значително, ако не се стигнеше до настояването от ЕС и ЕК за реформиране на съдебната система. Това беше причината изобщо да се стигне до идеята за някакви смешни движения в посока реформиране на системата и финалът да е тази карикатура, до тази гротеска от вчерашното заседание на парламента.
Празнува ли отново Задкулисието? Или вече не е и Задкулисие… Да ни спохожда ли отчаяние, адв. Екимджиев?
Най-лесното е да се отчаяме. Но това не е въпрос на едно сражение, на една битка. Това е едно постоянно съревнование, постоянно противопоставяне между доброто и лошото, между тъмното и светлото. Да, в момента превес отново взема Задкулисието, тъмното. Екземпляри като Пеевски, като Цацаров, които са олицетворение на това даже не бих казал Задкулисие, а Подземие, Ъндърграунд, не са нещо, което трябва да ни отчайва, а трябва да ни мотивира повече и повече да се борим за нашите права, да се борим за това, в България наистина да има правосъдие и справедливост за всеки. Ако в противен случай приемем това с примирение и само псуваме пред телевизора, вече наистина сме обречени. От нас зависи. Никой не е казал, никой не ни е обещал, че хубавите неща, тези които хората в Стара Европа са ги изграждали с векове като институции, като рефлекси, като манталитет, като начин на управление, тук може да станат за две десетилетия. Точно активните хора в България трябва да докажат, че духът на Републиката е жив. Казвам Републиката, защото точно Републиката е същността, еманацията на държавата. Нея разбираме като народовластие. Институциите са само формата, машинарията на държавното управление. Същината му обаче е народовластието и затова се казва Република. Когато станаха атентатите в Париж, френските премиер и президент говореха за това как Републиката е застрашена, как Републиката ще отговори, как Републиката ще оцелее. Там никой не използваше думата държава. Защото на никой не му пука за държавата като разбиране за механизъм и машинария, някакви институции и хора, които временно ги представляват. Духът на демокрацията е в Републиката, в народовластието, а то се осъществява с мислите, действията, навиците, поведението, културата на хора като вас и тези, които протестират в момента, а не на спящите и псуващи пред телевизора в момента. Така че просто някак си това противопоставяне на добро и зло продължава. Надяваме се и с този натиск и от страна на българското гражданско общество, на активните и смислени граждани, и с помощ от европейските институции, които са заинтересовани не толкова за нашите права и свободи, колкото за това европейските граждани да бъдат надлежно защитени, да продължи.
Има ли една добра новина от вчера и каква ще е реакцията на Европейската комисия?
Безспорно само по себе си разделянето на ВСС на две колегии е по-добре от нищо. То също беше изстрадано и бе прието със скърцане на зъби и сумтене от страна на главния прокурор. Но не трябва да се осланяме твърде много на Европейския съюз. За добро или лошо, той не е Съветският съюз. Не може да ни освободи с щикове и танкове. Да, той може да дава сигнали. Пределно ясен сигнал за това какво трябва да се случи със съдебната реформа беше даден от Венецианската комисия в нейното становище от преди месец, в което се казваше, че прокуратурата трябва да се реформира, че трябва да се намали властта на главния прокурор, че трябва да има повече обществен контрол над прокуратурата и обратно- да се засили независимостта на съда. Нищо от това не се случи. Напротив- случи се точно обратното. Реакция ще има. Но ЕС и ЕК използват повече дипломатически и икономически средства за въздействие, така че те не могат да кажат директно на премиера „прави едно, прави две”. А всички видяхме как той, премиерът, демонстративно унизи Христо Иванов и показа колко самотен и изолиран е той. Вчера, освен че в парламента не бе допусната БНТ да излъчва по националната телевизия обсъжданията, ние видяхме Христо Иванов сам, нито един друг министър не беше отишъл. Нямаше го и премиера. И в същото време, само преди няколко дни в ефир, премиерът бе казал колко харесва главния прокурор, колко добре работят с него и че същността на реформата, по негово мнение, е съвместните екипи на МВР и прокуратурата да громят контрабандата и да влизат средства в бюджета. Тоест, в представите на Бойко Борисов смисълът на съдебната реформа е да хвърли пръчката и Цацаров да тича след нея. Представата му е като насъска Цацаров един път срещу контрабандистите, друг път срещу данъчни нарушители или трети път срещу политически опоненти, работата да се върши. Такава е представата на премиера за ефикасен резултат от съдебната реформа. А истинската съдебна реформа трябва да цели институционално независима прокуратура, която да може да разследва всеки, включително премиера и главния прокурор, когато има съмнения, че те са извършили престъпления. Каквито съмнения, например, категорично излизат от разговорите между Янева и Ченалова например.
Как мислите че ще завърши скандалът „Яневагейт”?
Да, ще се проверява кой как е направил записите, чие е кучето и т.н. Няма да има сериозни последици. Защото, ако има такива, те трябва да са за главния прокурор и премиера. Защото там става въпрос за търговия с влияние, за подпомагане и консултиране от страна на главния прокурор на обвиняема, каквато е Владимира Янева. Така че нещата ще спрат до техническата страна- кой как е правил записи и толкова. Две каки си говорят, както каза премиерът.
